САМООБРАЗÒВАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Книж. Получавам знания и умения чрез самостоятелна подготовка, образовам се сам, при липса на преподавател и системни занимания в учебно заведение. Той [Страшимир Кринчев] упорито се самообразова. Останал само с недовършено петокласно образование, неуспял да продължи поради липса на средства, упорито и системно запълва липсата. Той е един от редовните посетители на Народната библиотека. Ив. Богданов, СП, 358. Той [Петков] не бе ходил никак на училище. Непрекъснатото му усилие да се самообразова, е един от трогателните примери на българската енергия. С. Радев, ССБ I, 341. Схватлив и природно интелигентен, той четеше, самообразоваше се, усвояваше нови думи, нови изразни форми. Г. Караславов, ОХ IV, 208.


Източник: Речник на българския език (онлайн)